|
|
ТАНЦЬОРИ
Българската танцова традиция е също толкова богата и разнообразна, колкото и хоровата песен. Всяка от шестте основни етнографски области се слави със своите специфични танци и хора, които отразяват нейната история, култура, нрави и обичаи. |
|
|
Българинът през вековете е създал
голям брой народни хора, игри и танци с най-разнообразна хореография,
ритми, форми и строеж. Някои от мелодиите, на които се играят, са в
прости размери, 2/4, 4/4. Други, като ръченицата и копаницата, са в
малко по-сложни, неравноделни размери, като 7/8, 11/16. А за някои
хороводни песни, като например “Трендафилчето” (11/16 + 13/16) или
“Дилмано Дилберо” (8/16 + 11/16 + 8/16 + 11/16 + 5/16 + 8/16), ритъмът на
мелодията е толкова сложен, че трябва да бъде изчислен от математик.
Изпълненията на танцьорите към Софийския женски хор (три или четири
танцови двойки - момче и момиче) представят широк спектър от народни
танци, хора и обичаи.
|
|
|
ИНСТРУМЕНТАЛИСТИ
Самобитният характер на българската народна музика, както и оригиналната и мелодика,
ритмика и метрка са свързани с народните инструменти, на които се изпълнява. |
|
|
Акомпаниментът – “общуването” на народните инструменти при вокалното изпълнение
създава характерна орнаментика, която оформя ясно изявен български инструментален стил.
Част от народните музикални инструменти имат славански произход (гъдулка, тъпан),
а други са взаимствани от Близкия изток и са дошли у нас със своите имена.
|
Някои хорови песни и всички танци, изпълнявани от Софийския женски хор,
се акомпанират от автентични български народни инструменти. Четири от певиците
от хора свирят именно на такива инструменти (две тамбури и две гадулки), а към
тях при подходящи случаи се присъединяват още четири инструменталисти – мъже,
свирещи на гайда, кавал, народен бас и тъпан.
Така съставен, осемчленният
инструментален оркестър представя пищен музикален спректакъл, който дава
възможност на публиката да сравни звука на българските женски гласове с
този на националните ни народни инструменти.
|
|
