|
|
| |
|
Българските гласове едва ли се нуждаят от специално представяне. Достатъчно е да назовем някои от най-изтъкнатите, за да се уверим в тяхното великолепие. Имената на Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Юлиян Константинов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, както и “Мистерията на българските гласове” и “Трио Българка” отдавна са се превърнали в синоним на съвършенство и неповторимост. Широко известен е фактът, че българите, може би благодарение на лицевата си структура са много надарени за пеене – устната кухина е такава, че дава възможност за развитието на пълноценен звук. Това е твърдение на Херберт фон Караян, който през цялата си кариера работи именно с български певци. Дали това е антропологична особеност, дължи ли се на някаква мистерия, или пък е просто природен феномен, българските гласове са били и си остават еталон за изклютелно качество във вокалното изкуство.
|
|
|
“Големите български гласове” е арт-институция, създадена от Здравко Михайлов през
1971 година, а от 1990 носи настоящото си име. От 1999 година неин Mузикален директор и диригент е
Илия Михайлов. Състояща се от три хора – мъжки класически, смесен и женски народен
хор, всеки от които е със собствен облик, репертоар и солисти, вече тридесет години
“Големите български гласове” представят на света най-доброто от българската певческа
и хорова традиция.
|
|
|
Днес, “Големите български гласове” се стремят да доразвият и обогатят събраното
музикално наследство и опит. Новите проекти на организацията целят да пренесат
българското музикално изкуство в третото хилядолетие, запазвайки традицията и
съчетавайки я със съвременните арт-форми. Симбиозата с други видове изкуства и
музикални стилове като кино, танц, филмова и съвременна музика създава нови възможности
за представяне на българското музикално творчество в съвременния свят.
|
|
|
 |
|
